Eng Veselin Todorov

Д-р инж. Веселин Тодоров е преизбран за член на Бюро на Съвета на БО към БТПП

На проведеното редовно годишно Общо събрание членовете на Съвета на браншовите организации при Българската търговско-промишлена палата, благодарение на активността, усилията и съвместната работа с организацията, д-р инж. Веселин Тодоров – председател на Сдружение „Соларна Академия България“ и основател на ВВТ Инженеринг, бе преизбран за член в Бюро на Съвета на браншовите организации.

Към Събранието бе проявен голям интерес и в него взеха активно участие представители на 56% от членовете на Съвета на БО – сдружения, обединяващи различни отрасли от икономиката на страната.

Утвърден бе Отчетът за дейността на Съвета през 2023 г. Адмирации бяха изразени към Бюрото на Съвета за компетентната му работа в изпълнение програмата през предходната година – организирани и проведени мероприятия, срещи и други инициативи. Положителна оценка бе дадена на продължаващата, утвърдената практиката по поддържане на постоянна комуникация на БТПП с членовете на Съвета за взаимен обмен на информация и за изготвяне на общи позиции по важни въпроси от икономически, правен и социален характер.

Съветът на браншовите организации прие Програма за дейността си  през 2024 г., която по принцип е отворена и може да се актуализира през годината. Обсъден бе въпросът за липса на достатъчна информация за подготвени експерти в различните браншове, които, при необходимост, да бъдат привличани като консултанти при разглеждане на възникнали проблеми в конкретен бранш, при изготвяне на проекти по европейски или национални програми и др. С оглед на това бе предложено към регистъра на Палатата да се създадат регистри на браншови принцип. Препоръчано бе в Програмата да бъдат включени и конкретни теми, свързани с проблеми в земеделието. Специално внимание бе отделено на връзките между браншовите организации и учебните заведения и значението им за подготовката на кадри в съответните специалности, чрез участие на представители на браншови организации в процеса за актуализиране на учебните програми, за да отговорят на новите съвременни изисквания на пазара на труда.

Общото събрание избра състав на Бюрото на Съвета, както следва:

Председател: Борил Ташев – председател на „Българска асоциация труд, здраве безопасност“;

Заместник-председател: Атанас Урджанов – председател на Асоциация на месопреработвателите в България;

Заместник-председател: Лъчезар Искров – член на ИС на БТПП, отговарящ за сътрудничеството с браншовите организации.

Членове:

Людмил Иванов – член на УС на Браншова камара на производителите и търговците на телфери и кранове;

Мартин Янев – член на УС на Клъстер „Зелен транспорт“;

Александър Бочев – председател на Национално сдружение „Недвижими имоти“;

Гена Събева – председател на Асоциация на интериорните дизайнери в България;

Веселин Тодоров – председател на Сдружение „Соларна академия България“;

Тодор Иванджиков – председател на „Асоциация на българската авиационна индустрия;

Илия Петров – съпредседател на Браншова организация за текстил и облекло;

Андрея Щерев – председател на Българска асоциация за кръгова икономика и биотехнологии.

solarinv

Покана за свикване на Общо събрание

Уважаеми членове на Сдружение „Соларна Академия България“,

На основание чл. 23, ал. 1 от устава на Сдружение „Соларна Академия България“, свикваме Общо събрание на 09.04.2024г., от 16:00 часа, в офиса на сдружението – град София, ул. „Продан Таракчиев“ 10 (Лендмарк Еърпорт Център), при следния дневен ред:

  1. Отчет на дейността на Управителния съвет през 2023 г. и финансово състояние на сдружението.
  2. Вземане на решение за приемане и публикуване на Годишния финансов отчет за 2023г. в Търговския регистър.
  3. Приемане на нови членове на Сдружение „Соларна Академия България“.
  4. Промяна и приемане на актуализация на Устава на Сдружение „Соларна Академия България“.
  5. Разни.

Вижте повече:

Покана за Общо събрание

Thumbnail_Episode_20

Епизод 20: Ефективната комуникация за успешен енергиен преход

В настоящия епизод ви срещаме с Максим Бехар, основател и главен изпълнителен директор на M3 Communications Group.  В разговора си с нас, Максим Бехар ще разгледа темата свързана с ефективната комуникация като ключов фактор за успешен енергиен преход.

В следващите епизоди очаквайте срещи с членове на сдружението, както и интересни гости, с които ще обсъждаме темите, свързани с възобновяемите енергийни източници и енергийната трансформация на България.

Следете всички епизоди като се абонирате за нашия канал в YouTube.

EU solar news

Европейският съюз финализира Закона за нетна нулева промишленост

Европейският съвет и Европейският парламент постигнаха предварително споразумение по регламент, насочен към укрепване на европейската екосистема за производство на продукти с нулеви нетни технологии.

Този закон, известен като „Закон за нетна нулева промишленост“, има за цел да ускори внедряването на технологии с нулеви нетни емисии, които са от решаващо значение за постигането на целите на Европейският съюз в областта на климата. Споразумението подчертава значението на използването на единния пазар за укрепване на водещата позиция на Европа в областта на зелените промишлени технологии.

Въвеждането на Закона за нетна нулева промишленост е голямо постижение в борбата за чиста енергия в Европа. Той е ключов елемент от стратегията за индустриално развитие, който ще преобрази пазара на възобновяема енергия в Европейския съюз, като му осигури нова динамика и прогрес“, коментира д-р инж. Веселин Тодоров – председател на Сдружение „Соларна Академия България“.

Съгласно предварителното споразумение ще има консолидиран списък на технологиите с нулеви нетни емисии, придружен от критерии за подбор на стратегически проекти в рамките на тези сектори. Целта е да се идентифицират проекти, които ще допринесат значително за усилията за декарбонизация. Законът за нетна нулева промишленост предлага няколко мерки за улесняване на инвестициите в зелени технологии. Това включва опростяване на процедурите за издаване на разрешения, подкрепа на стратегически проекти, повишаване на уменията на работната сила и създаване на платформа за координиране на действията на Европейския съюз в тази област.

Временното споразумение подкрепя основните цели на акта, предложен от Комисията. Подобренията включват рационализирани правила относно процедурите за издаване на разрешения за строителство, създаване на нулеви промишлени долини и по-голяма яснота относно критериите за възлагане на обществени поръчки и търгове. Освен това законодателството определя конкретни цели, включително постигане на 40% от производството, необходимо за покриване на нуждите на Европейския съюз от стратегически технологични продукти.

Предварителното споразумение, постигнато с Европейския парламент, сега очаква одобрение и официално приемане от двете институции. Този ход представлява значителна стъпка напред в реализирането на целите, очертани в Индустриалния план на Зелената сделка, който има за цел да повиши конкурентоспособността на индустрията с нулеви нетни емисии в Европа и да подкрепи прехода към неутралност по отношение на климата.

Bloomberg_5feb

Гостуване в „Бизнес старт“ – Bloomberg TV Bulgaria

Европейските пристанища са залети със 70-80 гигавата соларни панели на субсидирани цени, които са в пъти по-евтини от панелите, произвеждани в Европа. С правилна политика България може да привлече инвеститори в т.нар. въглищни райони и да се построят заводи за производство на фотоволтаици, защото местните условия – цена на труда и условия за стартиране на бизнес – са по-добри, отколкото в Германия. Това каза д-р инж. Веселин Тодоров, председател на „Соларна академия България“ и член на Българска соларна асоциация, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Драстичната разлика в цените на китайските фотоволтаици с произведените в ЕС дойде в следствие на големите субсидии, които Китай отпуска, като проблемът стана особено видим след пандемията. Изходът е ЕС да инвестира в местното производство и в иновации, както и да се обърне внимание на регламентите за принудителен труд и на емисиите, отделяни при производството на панелите.

Гостът коментира острата позиция на Европейския съвет на производителите на соларни панели, в която членуват близо 80 компании – не само производители, но и от цялата верига на доставка. Миналата седмица браншовата организация предупреди, че секторът е изправен пред екзистенциална заплаха заради свръхпредлагането на китайски фотоволтаични модули, субсидирани от държавата. Ген. секретар на ESMC (European solar manufacturing council) Йохан Линдал обяви, че европейските производители на слънчеви панели се нуждаят веднага от политическа и финансова подкрепа. В противен случай ще бъде загубена голяма част от европейската производствена индустрия в областта на фотоволтаиците. Опциите пред бизнеса са две – фалит или преместване на производството в трети страни извън ЕС.

„Едно производство на фотоволтаични модули в рамките на ЕС излиза с около 3-4 евроцента на ват по-скъпо отколкото същото количество фотоволтаични модули, произведени в Китай и доставени в Европа. Много са факторите, които влияят върху това, за да се случва това – скъпата цена на труда в Европа, регулациите, които производителите търпят с цел по-малко емисии по отношение на производството и други фактори“. 

Част от производителите в Европейския съюз подготвят спиране на производството си, но има и много европейски производители, които изнесоха своите производства в трети страни, като Виетнам, Тайланд, Тайван и части от Китай. Те вече произвеждат в Азия, но се продават, вече брандирани като европейски продукт, каза още инж. Тодоров. „Производството на фотоволтаични модули в Европа, и не само в Европа, е ключово за енергийната трансформация на целия свят и именно поради тази причина, като част от ЕС, трябва да се замислим дали искаме да задържим тези производства тук, в Европа, да получаваме локално готовите продукти, или искаме да оставим тези производства да се развиват в други икономики и да принасят добавената стойност там“.

„Това, което се случва в момента – да се събудим и всички складове да са препълнени с евтини, субсидирани китайски соларни панели, е резултат на дългосрочна политика, водена от страна на китайското правителство и на китайските фирми. Става дума и за липса дългосрочна политика от страна на Европейския съюз за стимулиране на този тип бизнес. Именно в пряка конкуренция на пазара ние виждаме, че Европа изостава, както по отношене на иновации, така и на растеж“.

Това помогна много на Китай да стъпят на крака, да разширят големите си фабрики със стимули от държавата, по-ниска цена и по-голяма конкурентоспособност. Резултатът е – европейските пристанища са заляти със 70-80 гигавата панели, посочи инж. Веселин Тодоров. По думите му преди години европейските панели превъзхождаха по качестово произведените в Китай, но Китай инвестира много за вдигане на качеството на производството и не случайно голяма част от европейските производители изнесоха производството си в Китай, защото страната стигна до момента, в който и трудът е по-евтин, и качеството, което се предлага е много по-добро от преди.

„В момента цената на ват на доставен в Европа фотоволтаичен модул варира между 9 евроцента до около 14-15-16 евроцента, като говорим за новата технология. А същият този модул варира между 20 до 25-26 евроцента. Като голяма част от китайските производители вече имат и по-нисък клас панели, продаващи се вторичен пазар, така че в това отношение Китай много напредна и в Европа имаме много да наваксваме“. 

Законът за нулева нетна промишленост, както и с Регламента за принудителния труд – това са мерките, по които трябва да работи Европа, за да си възвърне производството обратно в Европа, категоричен бе Тодоров.

„Исканията за промяна на нормативната уредба от страна на европейските производители касаят искания за инвестиране от страна на ЕС и на ЕК в иновационни мерки, в разработване на нови технологии. Да, тези нови технологии може да се произвеждат в Китай, но добавената стойност да остава в Европа. Това ще накара научните среди и бизнеса да се инвестира в тази посока. Второ – трябва да се въведе по най-бързия начин Законът за нулева нетна промишленост и Регламента за принудителен труд. Защото не всички китайски производства са изчистени откъм принудителен и детски труд. Това също носи своите печалби от страна на Китай, но носи загуби на ЕС, защото тук е ясно забранено и оформено в трудовото законодателство“. 

Забраната на вноса на китайски фотоволтаични панели е крайност, до която не трябва да се стига, подчерта инж. Тодоров. „Живеейки в пазарна икономика, трудно може да се забрани от Китай да бъдат внасяни панели и да бъдат използвани в Европа. По-скоро трябва да се помисли как двете страни да направят достатъчно честни търговски отношения, така че да се предвиди и от страна на Китай да имаме регламентиран, висококачествен внос, който да е яснорегламентиран и разписан – какво е използвано за производството, какви въглеродни емисии са отделени, какъв труд е бил използван – от друга страна трябва да имаме нелоши стимули за местното, европейско производство, като например данъчни облекчения за местни фирми. Друг механизъм е субсидирането на фотоволтаици от публичния сектор – общини, училища и т.н.“. 

„Ако се реши да се поставят търговски бариери пред вноса на китайски слънчеви панели в ЕС това се отрази негативно. Китай е най-големият производител на слънчеви панели в света. Ако Европа иска да постигне своите амбициозни зелени цели до 2030 и до 2050 година ние сме зависими от производството в Китай. Само 3% от панелите, които се инсталират в Европа се произвеждат в ЕС. Всичко друго се произвежда в трети страни. В България този процент дори е по-нисък“.

Големият проблем с драстичната разлика в цените на китайските фотоволтаици дойде в следствие на големите субсидии, които Китай отпуска, обясни инж. Веселин Тодоров. „Този проблем стана ясно изразен след пандемията. Това налага бърза реакция от страна на Европа. Трябва да се замислим  и Европа да инвестира в иновации, за да вдигне добавената стойност, която ще остава в ЕС и да приоритизира местното производство“. 

„България, особено в т.нар. въглищни райони, ако води правилната политика, с добре организирани финансови модели, може да привлече инвеститори, които да направят фабрики за фотоволтаични модули. Всички знаем, че икономическите условия по отношене на труд и механизация тук са много по-добри, отколкото в Германия, например. При добра, правилна политика България може да покани инвеститори“. 

Гостът даде пример със съседна Турция, където инвестициите в тази област са чувствителни и резултатът е на лице – турските соларни панели са на второ място след китайските по внос в ЕС.

На въпроса дали е реална опасността от масово затваряне на заводи за производство на соларни панели в ЕС и преместването им в трети страни инж. Тодоров отговори, като изрази надежда и увереност, че ЕК и Европейският парламент ще подходят „далновидно – по начин, по който да са задоволени и двете страни“. „От една страна няма да се допусне блокиране на вноса от Китай, защото така със сигурност няма да можем да изпълним зелените цели, които ЕС си е поставил. От друга страна ще се защити местното производство. Изходът от това положение ще бъде своевременно взет, като мерките трябва да бъдат комплексни – в краткосрочен и в дългосрочен план“. 

Гледайте запис от интервюто в сайта на Bloomberg TV Bulgaria>

Thumbnail_Episode_19

Епизод 19: Енергетиката в България – предизвикателства и възможности

Стартираме втори сезон на подкаста на Сдружение „Соларна Академия България“!

В настоящия епизод ви срещаме с д-р. инж. Веселин Тодоров, председател на Сдружение „Соларна Академия България“ и основател на „ВВТ Инженеринг“ – компания, специализирана в консултиране, проектиране, изграждане и поддръжка на фотоволтаични централи. В разговора си с нас, д-р. инж. Веселин Тодоров ще разгледа теми, свързани с енергетиката в България, както и потенциалните предизвикателства и възможности за енергийната трансформация на страната.

В следващите епизоди очаквайте срещи с членове на сдружението, както и интересни гости, с които ще обсъждаме темите, свързани с възобновяемите енергийни източници и енергийната трансформация на България.

Следете всички епизоди като се абонирате за нашия канал в YouTube.