Необходимостта от по-тясно регионално сътрудничество, уеднаквяване на процедурите и намаляване на административната тежест в енергийния сектор, особено за стратегически трансгранични проекти за увеличаване на конкурентоспособността на бизнеса, бе сред основните акценти на д-р инж. Веселин Тодоров, председател на браншовите организации към БТПП и председател на Сдружение „Соларна Академия България“, по време на международния форум Green Transition, който се провежда в София тази седмица.
„Соларната енергия предоставя значими възможности за бизнеса в Югоизточна Европа. Енергията от възобновяеми енергийни източници помага на бизнеса да бъде по–конкурентноспособен особено на фона на геоикономическите предизвикателства и нестабилните цени на електроенергията в Европа. Всеки ден виждаме колко голяма е разликата между цените електроенергията в Западна Европа и Югоизточна Европа и именно сега е момента да се обединят усилията, за да се реализират ключовите трансгранични проекти за бърз пренос на енергия от ВЕИ“, подчерта д-р инж. Тодоров.
В своя коментар той обърна внимание на липсата на достатъчна интеграция както между 27-те страни членки на ЕС, така и между държавите от Балканския регион. Като пример той посочи констатациите от доклада „Повече от единен пазар“ на бившия премиер на Италия и президент на института „Жак Делор“ Енрико Лета – специален гост на форума. „Липсата на свързаност между Югоизточна и Централна Европа е сред основните пречки за развитието на общ енергиен пазар“, отбеляза д-р инж. Тодоров.
Сред критичните проекти с ключова роля за интеграцията на региона той посочи подводния електропровод в Черно море и вертикалния коридор Юг-Север, които изискват съвместни усилия и координация между страните. „Важно е държавите да започнат работа по уеднаквяване на процедурите поне за стратегически проекти, за да се привлекат международни инвестиции и да се ускори развитието на инфраструктурата“, коментира експертът. Според него би било полезно създаването на своеобразен „инвеститорски наръчник“ – работна рамка, която да ориентира инвеститорите за административните изисквания и процедури в региона, независимо от различията в националните законодателства.
Д-р инж. Веселин Тодоров подчерта, че всичко това изисква ясна политическа воля и активно двустранно и многостранно сътрудничество на високо правителствено ниво, особено в условията на усложняваща се геополитическа и геоикономическа обстановка. „Нужни са редовни съвместни заседания на ресорните комисии на държавите от региона. Само така ще успеем да привлечем значителни инвестиции, да създадем нови работни места, да улесним бизнеса и да повишим конкурентоспособността на европейската икономика в глобален мащаб“, каза той.
Сред конкретните предложения на експерта е и създаването на съвместни научноизследователски центрове и иновационни хъбове между България, Румъния, Гърция. „Тези центрове могат да се превърнат в двигател на иновациите не само в региона, но и на световно ниво – в сфери като възобновяемата енергия, съхранението на енергия, водородните технологии и кръговата икономика. Те могат да обединят академичния и бизнес потенциал на Балканите и да създадат нови решения, изпреварващи глобалните тенденции“, посочи д-р инж. Тодоров.
Според него е критично важно да се инвестира в STEM образованието – природни науки, технологии, инженерство и математика – и да се създадат възможности младите хора от региона да намират реализация именно в такива центрове, без да напускат страните си. „Това е начинът да изградим капацитет за новата зелена икономика и да развием уменията, които са нужни за бъдещите индустрии“, допълни той.
По отношение на прехода към зелена енергия д-р инж. Тодоров посочи потенциала на кръговата икономика: „Балканите разполагат с адаптивен бизнес и необходимите човешки ресурси, които могат да играят водеща роля в рециклирането на ценни суровини, нужни за енергийния преход. За целта е необходимо правителствата да създадат благоприятна среда за подобна дейност“.
„Потенциалът на региона е безспорен, но той може да бъде реализиран само ако има съгласувани действия между правителствата и бизнеса. Компаниите разполагат с експертизата и решенията, но рамката трябва да бъде зададена на политическо ниво – особено в този сложен геополитически и геоикономически контекст, който изисква гъвкави, но координирани действия“, завърши д-р инж. Веселин Тодоров.