Възобновяемата енергия през последните години се налага като сфера в енергетиката и вече e едно от задължителните неща в нашето ежедневие. Причината за това е, че трябва да се намалят вредните емисии от въглерод. Именно затова възобновяемите източници на енергия набират все по-голяма сила в световната икономика и енергетиката.
Техниката и механизмът на работа на такъв тип възобновяеми източници е различна, тъй като има и различни видове възобновяеми източници.
Сред тях са:
Фотоволтаици, или така наречените соларни централи. Те произвеждат енергия от слънчевата светлина.
Вятърните генератори са много ефективен източник на енергия. Предимството при тях е, че на височините почти винаги има вятър и в по-голям процент от времето централата може да работи. Голям недостатък обаче е цената – инвестицията за изграждане на вятърни генератори е твърде голяма, не само за България, а и в световен мащаб.
Водноелектрическите централи използват енергията на водна маса за произвеждане на електричество. Този вид електропроизводствени съоръжения не се нуждаят от предварително акумулиран воден обем, поради което са изключително щадящи към околната среда.
Съществуват и възобновяеми енергийни източници, които използват зелен водород и биомаса, но все още не са много наложени, тъй като не са толкова лесно достъпни.
Струва си да обърнем внимание на фотоволтаиците, които през последните години станаха по-достъпни, а ефективността им е висока.
При тях има две технологии, които разчитат на специални силициеви кристали:
Монокристална технология
Поликристална технология
Монокристалните панели са по-ефективната технология, тъй като те се правят от монокристален силиций, който се оформя в пръти и се нарязва на пластини. Тъй като клетката е съставена от един кристал, електроните, които генерират поток от електричество имат повече място за движение и съответно генерират повече електричество.
При поликристалната технология вместо да се използват няколко кристала силиции, производителите стопяват много фрагменти силиции, от които чрез нарязване се образуват така наречените пластини. Поликристалната технология е с по-достъпна цена и с това печели повече поддръжници.
Както споменахме, монокристалната технология е най-масовата. При нея времето за оползотворяване на един панел е най-добро, а ефективността е по-висока, защото абсорбира повече слънчева радиация. Разбира се, има и много подтехнологии.
Нова технология са двулицевите панели. Те разчитат освен на прекия достъп до слънчева радиация и на отразяването на слънчевата светлина. Двулицевите панели са най-подходящи за покривни или земни инсталации с отразяване на слънчева светлина. В България все още обаче те не са достатъчно наложени.
Масово в България преди години се изграждаха централи с поликристални панели, защото тази технология е с по-ниска цена и същевременно не е чувствителна на засенчвания. През последните години обаче се изграждат повече монокристални панели, заради по-добрата ефективност.
Много хора мислят, че за да произвежда енергия, фотоволтаичния панел трябва да бъде нагрят от слънцето. Това разбиране е грешно, тъй като електрически ток и напрежение се създават в панела не от слънцето, а от слънчевата радиация, която се съдържа в слънчевите лъчи. В дни, в които облачността не е гъста и позволява преминаването на слънчевата радиация през нея, панелът успява да я абсорбира. Има дни с гъста облачност и съобтветно панелът не прави ток.
Фотоволтаиците зависят от слънцето и без него не произвеждат енергия. Това е най-големия им недостатък. За да се избегне се налага произведената енергия през деня да се съхранява за през нощта. Това е проблем, който би следвало да се реши с друг тип технология, като водородни клетки, които да събират енергията през деня, акумулаторни блокове или оптимизация на работния процес на фирмите и домакинствата.
