Д-р инж. Веселин Тодоров – председател на Сдружение „Соларна Академия България“ беше един от основните лектори по време на тазгодишното изложение за секторите на слънчевата енергия и нейното съхранение – Експо за устойчива енергия: CISOLAR 2024. Събитието се проведе в Laminor Arena в Букурещ от 15 до 17 октомври 2024 г. и събра на едно място политици, лидери в индустрията и новатори от цял свят.
Като дългогодишен експерт в областта на възобновяемите енергийни източници, по време на изложението д-р инж. Веселин Тодоров сподели знания и перспективи за бъдещето на соларната индустрия в България и региона.
CISOLAR 2024 продължава традицията си като основна бизнес платформа за сектора на слънчевата енергия в Централна и Източна Европа. През последните 12 години CISOLAR обединява пазарните лидери и представя водещи компании за фотоволтаици, услуги, технологии и оборудване от целия свят. Тазгодишното изложение беше фокусирано върху най-новите тенденции и технологии в слънчевата енергия, като акцентът беше върху развиващите се пазари в Централна и Източна Европа.
Провеждащото се успоредно с CISOLAR 2024 – GREENBATTERY 2024, беше ключово събитие за професионалисти и ентусиасти в сектора на съхранение на енергия. Конференцията и изложението за съхранение на енергия в Централна и Източна Европа акцентираха върху най-новите постижения в технологиите за съхранение на енергия. Това събитие обхвана широк спектър от теми, включително устойчивост, технологии, водород, инфраструктура за електрически превозни средства, електрификация, бизнес възможности и политика за енергийна сигурност.
По време на Експото за устойчива енергия 2024 се проведоха и наградите CISOLAR 2024 и GREENBATTERY 2024, които отличиха изключителни постижения в сектора на слънчевата енергия, съхранението на енергия и устойчивите технологии. Категориите включваха: най-добър производител на соларни панели, най-добър соларен инвертор, най-добър соларен проект на годината, най-добро решение за съхранение на соларна енергия, най-добра соларна EPC компания, най-добра компания за инсталиране на фотоволтаични системи, най-добро соларно софтуерно/AI решение, най-добра компания за възобновяема енергия на годината, най-добра иновация в енергийните технологии и най-добро решение за съхранение на енергия. Повече информация за събитието можете да откриете на адрес: CISOLAR 2024
Д-р инж. Веселин Тодоров – председател на Сдружение „Соларна Академия България“, ще вземе участие в корейско-българския енергиен форум, който ще се проведе на 1 ноември от 09:30 до 13:00 в град София. Събитието ще се състои в зала „Васил Левски“ на хотел „Хаят Риджънси София“, а сред организаторите са Атлантическия клуб в България, Корейската агенция за насърчаване на търговията и инвестициите (KOTRA) и Посолството на Република Корея в България.
Програмата ще бъде открита от Чо Джи И – съветник от Посолството на Република Корея в България, и И Дон Хьон – генерален директор на Корейската агенция за насърчаване на търговията и инвестициите. В откриващия панел ще вземат участие също и Владимир Малинов – служебен министър на енергетиката, и Делян Добрев – председател на Комисията по енергетика в 50-ото Народно събрание.
Д-р инж. Веселин Тодоров ще бъде говорител в панела „Пътят към по-зелено бъдеще“. По темата ще вземат участие също Николай Павлов – зам.-министър на икономиката и индустрията, д-р Ивайло Найденов – изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), и доц. д-р Атанас Георгиев – декан на Факултета по икономика и бизнес администрация в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
В панела „Трансформация на енергетиката чрез съхранение на енергия“ говорители ще бъдат председателят на Комисията по енергийно и водно регулиране доц. д-р Иван Иванов, Мартин Георгиев – изпълнителен директор на Националната електрическа компания, Иван Хиновски – председател на Българския енергиен и минен форум, и Никола Газдов – председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ).
Участие в панела, свързан с развитието на сътрудничеството в сферата на ядрената енергетика между Корея и България, ще вземат Петьо Иванов – изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“, инж. Георги Самандов – служебен зам.-министър на енергртиката, Милко Ковачев – експерт от Международна агенция за атомна енергия (МААЕ), и представител на Hyundai Engineering & Construction.
По случай 10 години от основаването на Българска независима енергийна борса (БНЕБ) в настоящия епизод ще ви срещнем с нейния изпълнителен директор – Константин Константинов. В разговора ще научите повече за Българската независима енергийна борса и как тя допринася за развитието и прозрачността на енергийния пазар в България, както и новите инициативи на борсата в подкрепа на възобновяемите източници на енергия. Също така, ще обсъдим и предизвикателствата, свързани с новите технологии, бъдещето на енергийния пазар и как Българската независима енергийна борса стимулира инвестициите в сектора.
В следващите епизоди очаквайте срещи с членове на сдружението, както и интересни гости, с които ще обсъждаме темите, свързани с възобновяемите енергийни източници и енергийната трансформация на България.
SolarPower Europe, водещата асоциация в Европа, представляваща соларната индустрия, на която Сдружение „Соларна Академия България“ е член, публикува новия си доклад EU Solar Jobs Report 2024, който представя прогноза за работните места в сектора до 2028 година.
Според SolarPower Europe през последните години соларният сектор се превърна във важен източник на работни места за Европейския съюз. Соларната индустрия постоянно и значително нараства, добавяйки повече капацитет за производство на електроенергия от всяка друга технология и създавайки стотици хиляди работни места. Соларната енергия в Европа предлага конкретен начин за пряко участие в енергийната система, водена от възобновяеми източници, която осигурява конкурентна, достъпна, сигурна енергия и устойчива за бъдещето заетост.
По време на енергийната криза, соларната енергия ускори растежа си, за да намали зависимостта от руския газ и да предпази гражданите на ЕС от покачвания на цените на енергията. През 2023 г. европейският соларен сектор надхвърли предишните нива на годишен растеж от 40%, достигайки забележителен ръст от 50% и доставяйки нов рекорден годишен капацитет на инсталации от 61 GW. В момент, когато други индустрии имаха затруднения с наемането на квалифицирана работна ръка, соларната индустрия беше издигната до нови висоти, благодарение на работниците, привлечени от търсенето и усещането за мисия.
Докато броят на работните места в соларния сектор в ЕС нарастваше до края на 2023 г., достигайки 826 000 заети, което е с 27% повече спрямо предходната година, ситуацията драстично се промени. За 2024 г. се очаква много бавен растеж на инсталационния капацитет от около 5%, или приблизително 64 GW нови соларни инсталации в ЕС. В резултат на това броят на работните места вероятно ще се увеличи с по-малко от 1%.
Докладът разглежда състоянието на заетостта в сферата на соларната енергия в ЕС през 2023 г. и предлага прогнози за растежа на работната сила до 2028 г.
В края на 2023 г. соларният сектор в ЕС осигурява 826 000 работни места, отбелязвайки ръст от 27% спрямо 2022 г. Това отразява рекордния 50% ръст на годишния соларен пазар в ЕС с над 60 GW инсталирани мощности.
Въпреки това, годишният доклад на SolarPower Europe за работните места в ЕС предупреждава, че годишният растеж на заетостта в соларния сектор ще се забави през 2024 г., като се очаква ръст от едва 0.4% тази година.
Забавянето на растежа на работната сила в ЕС отразява по-бавния растеж на соларните инсталации, прогнозиран за 2024 г., особено на пазара за покривни системи, както и предизвикателствата, с които се сблъсква соларната производствена индустрия.
Въпреки забавянето, ЕС ще продължи да разширява работната сила и се очаква да осигури 1 милион работни места до 2027 г. в съответствие с прогнозите за растежа на сектора, необходими за конкурентоспособността на Европа, климатичните цели и енергийната сигурност. В тази връзка докладът предлага набор от препоръки за политики, които да поставят Европа на правилния път.
На национално ниво, Германия се е изкачила от трето място през 2022 г., изпреварвайки Полша като страната с най-голяма работна сила в Европа през 2023 г. След Полша са Испания, Италия, Румъния, Нидерландия и Франция сред водещите по заетост държави в ЕС.
Растежът на зелените работни места в Европа се забавя, тъй като соларният сектор предвижда увеличение на работната сила от едва 0.4% през 2024 г. Въпреки ръста от 27% на броя на работните места през 2023 г., по-бавното внедряване на соларни инсталации и предизвикателствата в производствения сектор ограничават растежа на работната сила от 826 000 през 2023 г. до 830 000 през 2024 г.
Забавянето на растежа на работната сила се дължи на намаляването на соларните инсталации, тъй като въздействията на енергийната криза намаляват, а разпространението на соларната енергия е затруднено от ограничената гъвкавост в системата. В началото на веригата за стойност европейското соларно производство е изправено пред значителни предизвикателства през последните 12 месеца, водещи до прекъсвания в производството и съкращения на работни места.
Годишният доклад за соларните работни места в ЕС ревизира миналогодишната прогноза, че ЕС ще достигне 1 милион соларни работни места до 2025 г. Вместо това докладът подчертава необходимостта да се достигне този брой на работната сила до 2027 г., за да се осигурят 88.5 GW годишни соларни инсталации до тогава, в съответствие с целите на континента за конкурентоспособност, климат и енергийна сигурност.
На национално ниво също има промени. Отразявайки ръста от 104% на соларния си пазар от 2022 до 2023 г., Германия увеличи соларната си работна сила до 154 000 души, ставайки най-големият работодател в соларния сектор в Европа. Полша, която преди това беше начело, падна на второ място с 113 000 работници, поради забавянето на интензивния в заетост жилищен пазар. Испания е на трето място, като нейният сектор за мащабни комунални услуги, който изисква по-малко работна ръка, доставя повече мощности (GW) с по-малко работници.
За да се гарантира, че соларната работна сила ще бъде готова да достави основния инструмент за декарбонизация на континента през втората половина на десетилетието, докладът за соларните работни места в ЕС предлага няколко препоръки за политики:
Оценка на точната необходимост от работници и умения на национално ниво.
Създаване на кариера, свързана с възобновяемата енергия, в цяла Европа.
Включване на стратегия за умения за електрификация в предстоящия План за действие по електрификация на ЕС.
Увеличаване на видимостта и привлекателността на STEM образованието и кариерите.
Преквалификация на работници от индустрии, базирани на изкопаеми горива.
Подкрепа за обмена на умения в Европа.
Разработване на специфично за соларната енергия обучение в рамките на професионалното обучение на електротехници.
