Episode 13

Епизод 13: Как въглеродното земеделие може да промени бъдещето на селското стопанство?

В настоящия епизод на подкаста на Сдружение „Соларна Академия България“  ви срещаме с Чавдар Маринов, изпълнителен директор на Carbon Safe. В него ще ви запознаем с темата за въглеродното земеделие и как то може да промени бъдещето на селското стопанство.

В следващите епизоди очаквайте срещи с членове на сдружението, както и интересни гости, с които ще обсъждаме темите, свързани с възобновяемите енергийни източници и енергийната трансформация на България.

Следете всички епизоди като се абонирате за нашия канал в YouTube.

Episode 12

Епизод 12: Енергийни общности в България

В настоящия епизод на подкаста на Сдружение „Соларна Академия България“  ви срещаме с Кристиян Димитров от Greenpeace Bulgaria. В него ще ви запознаем с темата за енергийните общности в България.

В следващите епизоди очаквайте срещи с членове на сдружението, както и интересни гости, с които ще обсъждаме темите, свързани с възобновяемите енергийни източници и енергийната трансформация на България.

Следете всички епизоди като се абонирате за нашия канал в YouTube.

ME

Възражение за критериите по процедура за нови мощности за производство на електроенергия от ВЕИ и съхранение на електроенергия

Министерството на енергетиката обяви първата от поредица покани в рамките на процедурата за подкрепа на нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия, като част от Националния план за възстановяване и устойчивост. Съгласно тази процедура, се предвижда подкрепа за изграждането и интегрирането в електрическата мрежа на нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници, общо 1 425 MW, в съчетание с 350 MW съоръжения за съхранение на електроенергия.

Сдружение „Соларна Академия България“ входира възражение на критериите за процедурата, тъй като според експертите има сериозна неравнопоставеност за кандидатите.

„Според нас критериите в процедурата не съответстват на поставените цели и описани по този начин може да бъдат предпоставка за злоупотребяване със средствата. Механизмът за разпределение на средства включва критерии, които са несъразмерни и си противоречат. Този подход може да доведе до насочване на средствата към ограничен брой предприятия, които не попадат във фокуса на икономическите субекти, които трябва да бъдат подпомогнати от Плана за възстановяване и устойчивост“, коментира д-р инж. Веселин Тодоров – председател на Сдружение „Соларна Академия България“.

От организацията посочват, че изискванията за наличие на определени финансови активи и документи, свързани с изграждането на инсталациите и съоръженията за съхранение, могат да изключат микро, малките и голяма част от средните предприятия, а именно тяхното подпомагане е ключово според Плана за възстановяване и устойчивост. Тяхното становище e подкрепено и от Българска търговско-промишлена палата (БТПП).

Фазата на общественото обсъждане по процедурата ще продължи до 6 ноември. Документацията, която е предложена за обществено обсъждане е достъпна на сайта на Министерството на енергетиката, в секция „Национален план за възстановяване и устойчивост“. От Сдружение „Соларна Академия България“ отправят апел към всички професионални организации да изразят своето становище и да подкрепят равнопоставеността, справедливия и устойчив енергиен преход.

Можете да се запознаете със следните документи:

>“>Възражение на Сдружение „Соларна Академия България“>>

>“>Становище на Българска търговско-промишлена палата (БТПП) в подкрепа на възражението>>

Episode 11

Епизод 11: Ролята на природният газ при енергийния преход

В настоящия епизод на подкаста на Сдружение „Соларна Академия България“  ви срещаме с Светослав Иванов, Изпълнителен директор на „Овергаз Инк“ АД. В него ще ви запознаем с ролята на природния газ при енергийния преход.

В следващите епизоди очаквайте срещи с членове на сдружението, както и интересни гости, с които ще обсъждаме темите, свързани с възобновяемите енергийни източници и енергийната трансформация на България.

Следете всички епизоди като се абонирате за нашия канал в YouTube.

Veselin_Bloomberg

Гостуване в предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV Bulgaria

Енергийно бедните трябва да бъдат компенсирани при излизането им на свободния пазар за електроенергия. Константната регулация на пазара не води до добро, а свободния пазар ще привлече повече инвестиции за развитие на сектора. Протестите на енергетиците са нещо нормално в следствие на липсата на комуникация между правителството и бранша, но с въвеждането на нови технологии в сектора ще има достатъчно работни места, това коментира д-р инж. Веселин Тодоров, председател на сдружение „Соларна академия България“, в предаването „Чиста енергия“ с водеща Вероника Денизова.

След приетите промени на второ четене в Закона за енергетиката, които изкарват потребителя на свободния пазар от 2026 г., а от 2024 г. КЕВР няма да определя цената на тока за домакинствата. Тодоров смята, че трябва енергийно бедните да бъдат компенсирани при излизането им на свободния пазар. Трябваше още 2020 г. страната да има енергийна стратегия и да се знае кога, как и кой ще я реализира и с какви проекти, допълни гостът.

„Важно е да се намери подходящ баланс, да имаме подходящите енергийни източници, които да доставят евтина електроенергия на битовите потребители“.

Очакванията – напредването на възобновяемите източници – да свалят цената на електроенергия се сбъдват. Още през лятото има дни, в които ВЕИ взимат превес над енергията произведена от АЕЦ, каза гостът, а се очаква това се засили в бъдеще. Гостът обясни, че в бъдеще ще се търсят индустрии, които да консумират енергията произведена от ВЕИ, през деня, както и системи за съхранение на тази енергия като: водородни клетки, геотермални централи или батерии. Друг вариант е да изнасяме енергията произведена от ВЕИ през деня, когато потреблението е малко, а вечерните часове, когато потреблението достига пика си – ще внасяме енергия, която е по-финансово изгодна.

По отношение предупрежденията на опозицията, синдикатите и КЕВР за ценови шок от началото на 2026 г. Тодоров каза, че има шанс за такъв. Той обясни, че и в момента цената на електроенергията през деня е по-евтина, от колкото вечер, което се дължи на ръстът на енергия произведена от възобновяеми източници. Гостът смята, че ако вземем мерки за съхранение, на произведената през деня енергия, може да се предложи конкурентна цена на битовия потребител.

Гостът смята, че константната регулация на пазара не води до добро. Регулацията може да е полезна в ранните етапи, но пазарният принцип води до инвестиции и развитие в сектора, тъй като производителите ще инвестират повече, за да могат да снабдяват с по-ниска цена. Той допълни, че ако се реши начин за съхраняване на енергията от фотоволтаици, домакинствата ще инвестират в инсталацията им на покривите си, където има такава възможност. Това създава инвестиции и развитие на икономиката и сектора, обясни гостът.

Практиката за определяне на територии и райони, на която ще се изгради инфраструктура за възобновяеми източници на енергия, е добра, смята гостът, тъй като до сега се наблюдава хаотично инсталиране на фотоволтаици.

„Създаването на one stop shop; е нож с две остриета.“

Като идея е добра, тъй като хората имат най-близък контакт с местната власт и е добре да има кой да обясни на местно ниво на желаещите, обясни гостът. От друга страна в малките общини липсват специалисти и е трудно да се назначи специалист на общинска заплата, смята гостът. Тази практика ще покаже с времето дали е добра и реализуема.

Протестите на енергетиците са нещо нормално в следствие на липсата на комуникация между правителството и бранша в съгласуването на пътната карта, обясни гостът. Трябва да се помисли как работниците да бъдат интегрирани в бъдещи работни места. С въвеждането на нови технологии, като фотоволтаици, геотермални и водородни централи, ще има достатъчно работни места, в които заплащането е конкурентно способно, смята Тодоров. Той предложи, че вместо да се плащат заплати на куп може да се пренасочи работната ръка в някои от новите места, като в началото да се дотират заплатите и работодателите, както и да се плаща за курсове за преквалифициране и обучение. Той обясни, че този вариант ще бъде по-добър тъй като така работниците ще бъдат интегрирани в пазара на труда и ще имат трайна заетост.

Целия коментар гледайте във видеото.

Episode 10

Епизод 10: Ролята на ВЕИ в телекомуникациите и решенията за умни сгради

В настоящия епизод на подкаста на Сдружение „Соларна Академия България“  ви срещаме с Бойко Узунов, мениджър решения в ТЕЛЕЛИНК ИНФРА СЪРВИСИС. В него ще ви запознаем с ролята на възобновяемите енергийни източници в телекомуникациите и решенията за „умни сгради“.

В следващите епизоди очаквайте срещи с членове на сдружението, както и интересни гости, с които ще обсъждаме темите, свързани с възобновяемите енергийни източници и енергийната трансформация на България.

Следете всички епизоди като се абонирате за нашия канал в YouTube.

BGOnAir

Гостуване в предаването „България сутрин“ – Bulgaria ON Air

След срещата с работодателите премиерът акад. Николай Денков увери, че за работниците, които се чувстват застрашени, има по-добри възможности. 

Инвеститорите могат да се привлекат с една добра стратегия и бизнес план, който да може да покаже първо прозрачност и второ – възможностите на дадените региони. Стара Загора е един от регионите, разполага и има възможност за всякакъв тип инвестиции, тъй като е в центъра на България“, каза председателят на Соларна академия д-р инж. Веселин Тодоров в студиото на „България сутрин“.

По думите му има както липса на комуникация, така и липса на национална стратегия.

„Алтернативната заетост беше започнала да се дефинира още в първия вариант на териториалните планове за справедлив преход. Българската държава постави тогава условието, че иска да отдели част от тези средства за рекултивация. Първоначалната идея на комисията беше всичките 1,7 мрлд. евро да бъдат фокусирани върху този процес – създаването на работни места. Това е само и единствено справедлив преход по отношение на работните места – нови компании, нови сектори, които извеждат работниците от миннодобивните дейности, от всички свързани с тях сектори и създаване на нови работни места“, коментира ръководителят катедра „Регионална и политическа география” към СУ „Св. Климент Охридски“ доц. Косьо Стойчев в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той припомни, че по регламент не се допускаха и големи предприятия.

„Тук говорим за сериозен хъб от малки и средни предприятия, които включват възобновяема енергия, производства на алтернативни материали, всичко, което отговаря на концепцията на кръгова икономика, всичко, което отговаря за намаляване на въглеродните емисии. Българската държава страда от един недъг – той е, че когато се стигне до точка, която е вододелна по отношение на енергетиката, териториални пространства – ние не разполагаме със структуриран орган, който да отговаря за тези процеси“, категоричен бе доц. Стойчев.

И е на мнение, че трябва да се създадат локации, където бизнесът да дойде.

„В момента във ВЕИ сектора в цял свят има доста голям бум, България не е извън тази картина. Очаква се до 2030 година работните места във ВЕИ сектора да бъдат около 25 млн. в цял свят. А само към днешна дата в Европа се търсят над 60 000 работни места, а конкретно за България те са между 1500 и 2000. Трябват инженери, които да управляват тези мощности, трябват икономисти, които да управляват проектите. В общественото пространство се хвърлят идеи за построяването на нови блокове АЕЦ „Козлодуй“, хвърлят се идеи за различни други проекти“, поясни д-р инж. Тодоров.

Но той подчерта, че все пак всички тези проекти изискват персонал.

Според него изграждането на едно предприятие и пускането му в експлоатация зависи от държавната политика.

„Ние сме закъснели с обучението на тези хора. Практиката показва, че е най-добре този персонал да се обучава директно при работодателя, вместо да се изплащат по 36 или 40 заплати, които да генерират хора, които са безработни“, добави още председателят на Соларна академия.

По думите на доц. Стойчев е добре първоначално работодателите да създадат специализирани звена и отдели, които да обучават служителите, без това да нарушава нормалния им ритъм на работа.

„По-голямата част от компаниите, които очакват растеж, са склонни да го направят това нещо. И по-голяма част от успешните компании в България имат специални центрове за професионално обучение“, сподели той.

А твърдението, че ще си загубим енергетиката, доц. Косьо Стойчев коментира така: „Това е широко лансиран страх, който е от десетилетия. При извеждането на мощности винаги има определен риск, който е реален. Възможно е да внасяме електроенергия за известно време, ако имаме нужда от такава.

Д-р инж. Веселин Тодоров пък припомни, че ние и в момента внасяме електроенергия от чужбина, доц. Стойчев пък се съгласи с думите му.

Гледайте целия разговор във видеото>>

Episode 9

Епизод 9: Добрият пример: Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Neterra

В настоящия епизод на подкаста на Сдружение „Соларна Академия България“  ви срещаме с Николай Чакински, продуктов мениджър Колокация, Neterra. В него ще ви вдъхновим с добрият пример на Neterra в стратегията за устойчиво развитие.

В следващите епизоди очаквайте срещи с членове на сдружението, както и интересни гости, с които ще обсъждаме темите, свързани с възобновяемите енергийни източници и енергийната трансформация на България.

Следете всички епизоди като се абонирате за нашия канал в YouTube.