chista industrialna sdelka

Съвместна рубрика с БНР – Епизод 12: Чиста индустриална сделка

„Трансформацията на Европейската Зелена сделка в Чиста индустриална сделка“ е темата на поредното издание на рубриката „Мисли в зелено“, която се осъществява между Радио София и „Соларна Академия България“.

Чистата индустриална сделка надгражда Европейската Зелена сделка, обясни Петър Попчев от Фондация „Net Zero“.

„Разбира се, Европейската Зелена сделка получи много критики и част от параметрите й, които притесняваха както бизнеса, така и икономисти, и общественици, бяха леко видоизменени. Но тези очаквания, че тя ще бъде смачкана, че тя ще бъде отхвърлена, не се оправдаха. Европейската Зелена сделка стигна дотам, че цялата работа е свързана с декарбонизация“, каза Попчев.

По думите му, Европейската Зелена сделка дава концептуалната основа, тъй като тя е първата подобна програма. Според Попчев, Европейският съюз изостава от двата си големи конкурента САЩ и Китай в Net Zero индустрии.

„Постигането на понижаване на въглеродния двуокис и другите парникови газове чрез възобновяема енергия, подобно на слънчева, вятърна, има определен предел. За ЕС той е да постигнем 55% намаление до 2030 г. Тук се цели да се декарбонизира цялата икономика – строителство, особено транспорт, тежка промишленост, преработвателна промишленост, селско стопанство, воден сектор и т.н.“, посочи Петър Попчев.

Той добави, че за да бъде постигнато това са необходими нови, чисти технологии.

Подробности можете да чуете в звуковия файл>>

Слушайте всички епизоди от информационната рубрика „Мисли в зелено“ в сайта на БНР>>

dr-eng-veselin-todorov-bnr

Съвместна рубрика с БНР – Епизод 11: Електрически мрежи

Каква е ролята на електрическите мрежи за реализиране на ВЕИ, каква е стратегията на Европейския съюз. Това е темата в рубриката „Мисли в зелено“, която се осъществява между Радио София и Сдружение „Соларна Академия България“.

“Важно е да се знае, че ако източниците на електроенергия, било то въглищни, водни,  вятърни или фотоволтаични електроцентрали, то електроразпределителната мрежа са вените на електросистемата. Тя е от изключително значение за това до колко можем да внедрим ВЕИ и изобщо каквито и да е източници, тъй като тя трябва да позволява това нещо да се случва”, коментира д-р инж. Веселин Тодоров.

По думите му, през последните няколко години в България и съседните страни виждаме, че технологиите за ВЕИ вървят толкова бързо напред, че темпът за изграждане на електропреносна мрежа не може да навакса. 

“Обикновено проектите, свързани с изграждането на нови далекопроводи обединяват няколко общини, понякога минават през защитени територии и това е свързано с бюрокрация”, коментира още той.                     

Чуйте повече в разговора на Божидар Янев в звуковия файл>>

Слушайте всички епизоди от информационната рубрика „Мисли в зелено“ в сайта на БНР>>

VTodorov_bnr

Съвместна рубрика с БНР – Епизод 10: Ресурси за енергиен преход

Ресурсите, които са необходими, за да се реализира един енергиен преход и съхраняването на енергията, която произвеждаме, са във фокуса на вниманието в новото издание на рубриката „Мисли в зелено“, която се осъществява между Радио София и Сдружение „Соларна Академия България“.

“За постигането на един енергиен преход са изключително ценни ресурсите, както изкопаемите, така и другите ресурси, които са около нас. Виждаме, че на терен в момента е голяма битката за тези ресурси между великите сили, или големите икономики на САЩ, Русия, Китай”, казва д-р инж. Веселин Тодоров – председател на Сдружение „Соларна Академия България“.

По думите му за изграждането на системи за съхранение, както и за изграждането на фотоволтаиците, кабелните връзки, за голяма част от електрониката, са необходими първични ресурси като мед, алуминий, силиций.

“Ако да кажем, че силиция можем свободно да го добием от пясък, то медта, алуминия, златото, среброто са изкопаеми и са в ограничено количество, а са ценни за развиващите се икономики, защото който държи тези ресурси, ще определя и геополитическата посока”, казва д-р инж. Веселин Тодоров.

Според него през последните десетилетия САЩ е водещата технологична държава, въпреки че Китай я настига, тъй като голяма част от иновациите бяха пренесени в Китай от САЩ.

“Мощният тръс по отношение на иновациите все още е в САЩ и амбициите на президента Доналд Тръмп да възстанови икономиката и да създаде работни места, продукция, която да е на местно ниво, това изисква ресурс, който в очите на Тръмп е в Украйна. Друг е въпросът как и по какъв начин тези ресурси могат да бъдат изтеглени и обработвани в САЩ или как ще се гарантира сигурността на фирмите (американски или европейски), които на място ще обработват тези ценни метали. Предстои да видим.

Генерално обаче може да се заключи, че войната в Украйна, изначално е война за ресурси, а не за територия или нещо друго. Русия окупира райони, които са богати на ценни метали, а САЩ искат по един или друг начин – със споразумение или без споразумение, да вземат и останалите ресурси на Украйна.

Тук е важно до каква степен украинският президент и народ биха дали своите ресурси и в замяна какво, така че и те да имат изгода от цялата тази сделка”, допълни Тодоров.

Още по темата чуйте в разговора на Божидар Янев и Веселин Тодоров в звуковия файл.

Слушайте всички епизоди от информационната рубрика „Мисли в зелено“ в сайта на БНР>>

Key Energy Expo

Намаляването на бюрокрацията и дигитализацията са ключови за развитието на ВЕИ в Югоизточна Европа

В рамките на KEY – The Energy Transition Expo 2025, едно от най-престижните европейски събития в сферата на възобновяемата енергия, Сдружение „Соларна Академия България“ организира дискусията Powering Affordability: Reducing Energy Prices in South and Southeast Europe. В срещата взеха участие водещи експерти, институции и компании, които изследваха пътищата за осигуряване на по-достъпна енергия в Югоизточна Европа, като се фокусираха върху съвременни технологии и решения.

Събитието събра специалисти, които обсъдиха основните предизвикателства и възможности в региона, като основните акценти на дискусията бяха изграждането на ефективни енергийни мрежи, дигитализацията, внедряването на изкуствен интелект и намаляването на бюрокрацията. Според участниците, тези ключови фактори ще имат решаваща роля за намаляване на цените на енергията и ускоряване на прехода към устойчиви енергийни решения.

„Независимо от предизвикателствата, енергийният преход в Югоизточна Европа ще бъде ускорен благодарение на интеграцията на нови технологии и оптимизацията на съществуващите енергийни мрежи. Дигитализацията, внедряването на AI и премахването на бюрократичните пречки ще бъдат основополагащи за постигане на устойчиво и рентабилно енергийно бъдеще. Нашата мисия е да помогнем за създаването на условия, в които иновациите да процъфтяват и да формират по-достъпни енергийни решения за региона“, коментира д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Бюро на Съвета на браншовите организации към БТПП и Сдружение „Соларна Академия България“.

Дискусията, организирана от Сдружение „Соларна Академия България“, подчерта важността на регионалното сътрудничество за оптимизация на енергийните ресурси и изграждането на мрежи, които да подкрепят интеграцията на възобновяеми източници на енергия. Участниците се обединиха около необходимостта от по-добра координация на политиките и практиките на национално ниво, които да създадат оптимални условия за устойчив растеж на енергийния сектор.

Модератор на дискусията беше Кирил Желясков, председател на Българската браншова камара по електронна промишленост и информатика (ББКЕПИ). Сред лекторите, които се изявиха по време на събитието, бяха Светослав Младенов от Smart Energy Group, Румен Радев, бивш министър на енергетиката на Република България, и Петър Нелков от Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия.

В събитието взе участие българска делегация, организирана със съдействието на официалния представител на Italian Exhibition Group за България и Румъния – Expo Business Partner. Делегацията получи пълен достъп до програмата и мероприятията през целия период на събитието, което предостави възможности за участие в специализирани дискусии, обмен на опит и установяване на нови професионални контакти.

Събитието KEY – The Energy Transition Expo в Римини се утвърдило като водещото изложение за възобновяемата енергия и енергийна ефективност в Италия и Средиземноморския регион. Изложението представя най-новите иновации, технологии и решения за преход към зелена енергия, събирайки водещи участници от индустрията и институциите, които работят за намаляване на екологичния отпечатък и ускоряване на процесите за устойчиво енергийно развитие.

Повече информация за KEY – The Energy Transition Expo може да бъде открита на адрес: https://en.key-expo.com/

dr-eng-veselin-todorov-bnr

Съвместна рубрика с БНР – Епизод 9: Граждански енергийни общности

„Гражданските енергийни общности“ е темата на поредното издание на рубриката „Мисли в зелено“, която се осъществява между Радио София и Сдружение „Соларна Академия България“.
Гражданската енергийна общност е вид кооперативност между различни битови, бизнес потребители, заедно или без общината, на електроенергия, обясни д-р инж. Веселин Тодоров от Сдружение „Соларна Академия България“.

Главната цел е да споделят електроенергията помежду си и да имат производство на електроенергия, която да им гарантира една фиксирана, дълготрайна цена“, каза д-р инж. Веселин Тодоров.

По думите му, това дава не толкова независимост от мрежата, тъй като потребителите няма как да бъдат 100% независими от нея. В много случаи мрежата играе ролята на балансьор.

„В случай на лошо време, когато няма производство на възобновяема енергия, тя компенсира липсата на производство на електроенергия. В крайна сметка, гражданската енергийна общност е обединение между потребителите на електроенергия, които сами за себе си произвеждат електроенергия, така че да я оползотворяват максимално при тях и съответно да имат гарантираност на разхода за електроенергия в бъдеще“, посочи д-р инж. Веселин Тодоров.

Гражданската енергийна общност има различни измерения. В дадено населено място това могат да бъдат къщи, които заедно с общината или местен бизнес, като част от гражданската енергийна общност, да изградят фотоволтаичен парк. Тази фотоволтаична енергия се разпределя и компенсира в сметките за електроенергия на съответните участници от гражданската енергийна общност, каза още д-р инж. Веселин Тодоров.