Thumbnail_Episode_20

Епизод 20: Ефективната комуникация за успешен енергиен преход

В настоящия епизод ви срещаме с Максим Бехар, основател и главен изпълнителен директор на M3 Communications Group.  В разговора си с нас, Максим Бехар ще разгледа темата свързана с ефективната комуникация като ключов фактор за успешен енергиен преход.

В следващите епизоди очаквайте срещи с членове на сдружението, както и интересни гости, с които ще обсъждаме темите, свързани с възобновяемите енергийни източници и енергийната трансформация на България.

Следете всички епизоди като се абонирате за нашия канал в YouTube.

EU solar news

Европейският съюз финализира Закона за нетна нулева промишленост

Европейският съвет и Европейският парламент постигнаха предварително споразумение по регламент, насочен към укрепване на европейската екосистема за производство на продукти с нулеви нетни технологии.

Този закон, известен като „Закон за нетна нулева промишленост“, има за цел да ускори внедряването на технологии с нулеви нетни емисии, които са от решаващо значение за постигането на целите на Европейският съюз в областта на климата. Споразумението подчертава значението на използването на единния пазар за укрепване на водещата позиция на Европа в областта на зелените промишлени технологии.

Въвеждането на Закона за нетна нулева промишленост е голямо постижение в борбата за чиста енергия в Европа. Той е ключов елемент от стратегията за индустриално развитие, който ще преобрази пазара на възобновяема енергия в Европейския съюз, като му осигури нова динамика и прогрес“, коментира д-р инж. Веселин Тодоров – председател на Сдружение „Соларна Академия България“.

Съгласно предварителното споразумение ще има консолидиран списък на технологиите с нулеви нетни емисии, придружен от критерии за подбор на стратегически проекти в рамките на тези сектори. Целта е да се идентифицират проекти, които ще допринесат значително за усилията за декарбонизация. Законът за нетна нулева промишленост предлага няколко мерки за улесняване на инвестициите в зелени технологии. Това включва опростяване на процедурите за издаване на разрешения, подкрепа на стратегически проекти, повишаване на уменията на работната сила и създаване на платформа за координиране на действията на Европейския съюз в тази област.

Временното споразумение подкрепя основните цели на акта, предложен от Комисията. Подобренията включват рационализирани правила относно процедурите за издаване на разрешения за строителство, създаване на нулеви промишлени долини и по-голяма яснота относно критериите за възлагане на обществени поръчки и търгове. Освен това законодателството определя конкретни цели, включително постигане на 40% от производството, необходимо за покриване на нуждите на Европейския съюз от стратегически технологични продукти.

Предварителното споразумение, постигнато с Европейския парламент, сега очаква одобрение и официално приемане от двете институции. Този ход представлява значителна стъпка напред в реализирането на целите, очертани в Индустриалния план на Зелената сделка, който има за цел да повиши конкурентоспособността на индустрията с нулеви нетни емисии в Европа и да подкрепи прехода към неутралност по отношение на климата.

Bloomberg_5feb

Гостуване в „Бизнес старт“ – Bloomberg TV Bulgaria

Европейските пристанища са залети със 70-80 гигавата соларни панели на субсидирани цени, които са в пъти по-евтини от панелите, произвеждани в Европа. С правилна политика България може да привлече инвеститори в т.нар. въглищни райони и да се построят заводи за производство на фотоволтаици, защото местните условия – цена на труда и условия за стартиране на бизнес – са по-добри, отколкото в Германия. Това каза д-р инж. Веселин Тодоров, председател на „Соларна академия България“ и член на Българска соларна асоциация, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Драстичната разлика в цените на китайските фотоволтаици с произведените в ЕС дойде в следствие на големите субсидии, които Китай отпуска, като проблемът стана особено видим след пандемията. Изходът е ЕС да инвестира в местното производство и в иновации, както и да се обърне внимание на регламентите за принудителен труд и на емисиите, отделяни при производството на панелите.

Гостът коментира острата позиция на Европейския съвет на производителите на соларни панели, в която членуват близо 80 компании – не само производители, но и от цялата верига на доставка. Миналата седмица браншовата организация предупреди, че секторът е изправен пред екзистенциална заплаха заради свръхпредлагането на китайски фотоволтаични модули, субсидирани от държавата. Ген. секретар на ESMC (European solar manufacturing council) Йохан Линдал обяви, че европейските производители на слънчеви панели се нуждаят веднага от политическа и финансова подкрепа. В противен случай ще бъде загубена голяма част от европейската производствена индустрия в областта на фотоволтаиците. Опциите пред бизнеса са две – фалит или преместване на производството в трети страни извън ЕС.

„Едно производство на фотоволтаични модули в рамките на ЕС излиза с около 3-4 евроцента на ват по-скъпо отколкото същото количество фотоволтаични модули, произведени в Китай и доставени в Европа. Много са факторите, които влияят върху това, за да се случва това – скъпата цена на труда в Европа, регулациите, които производителите търпят с цел по-малко емисии по отношение на производството и други фактори“. 

Част от производителите в Европейския съюз подготвят спиране на производството си, но има и много европейски производители, които изнесоха своите производства в трети страни, като Виетнам, Тайланд, Тайван и части от Китай. Те вече произвеждат в Азия, но се продават, вече брандирани като европейски продукт, каза още инж. Тодоров. „Производството на фотоволтаични модули в Европа, и не само в Европа, е ключово за енергийната трансформация на целия свят и именно поради тази причина, като част от ЕС, трябва да се замислим дали искаме да задържим тези производства тук, в Европа, да получаваме локално готовите продукти, или искаме да оставим тези производства да се развиват в други икономики и да принасят добавената стойност там“.

„Това, което се случва в момента – да се събудим и всички складове да са препълнени с евтини, субсидирани китайски соларни панели, е резултат на дългосрочна политика, водена от страна на китайското правителство и на китайските фирми. Става дума и за липса дългосрочна политика от страна на Европейския съюз за стимулиране на този тип бизнес. Именно в пряка конкуренция на пазара ние виждаме, че Европа изостава, както по отношене на иновации, така и на растеж“.

Това помогна много на Китай да стъпят на крака, да разширят големите си фабрики със стимули от държавата, по-ниска цена и по-голяма конкурентоспособност. Резултатът е – европейските пристанища са заляти със 70-80 гигавата панели, посочи инж. Веселин Тодоров. По думите му преди години европейските панели превъзхождаха по качестово произведените в Китай, но Китай инвестира много за вдигане на качеството на производството и не случайно голяма част от европейските производители изнесоха производството си в Китай, защото страната стигна до момента, в който и трудът е по-евтин, и качеството, което се предлага е много по-добро от преди.

„В момента цената на ват на доставен в Европа фотоволтаичен модул варира между 9 евроцента до около 14-15-16 евроцента, като говорим за новата технология. А същият този модул варира между 20 до 25-26 евроцента. Като голяма част от китайските производители вече имат и по-нисък клас панели, продаващи се вторичен пазар, така че в това отношение Китай много напредна и в Европа имаме много да наваксваме“. 

Законът за нулева нетна промишленост, както и с Регламента за принудителния труд – това са мерките, по които трябва да работи Европа, за да си възвърне производството обратно в Европа, категоричен бе Тодоров.

„Исканията за промяна на нормативната уредба от страна на европейските производители касаят искания за инвестиране от страна на ЕС и на ЕК в иновационни мерки, в разработване на нови технологии. Да, тези нови технологии може да се произвеждат в Китай, но добавената стойност да остава в Европа. Това ще накара научните среди и бизнеса да се инвестира в тази посока. Второ – трябва да се въведе по най-бързия начин Законът за нулева нетна промишленост и Регламента за принудителен труд. Защото не всички китайски производства са изчистени откъм принудителен и детски труд. Това също носи своите печалби от страна на Китай, но носи загуби на ЕС, защото тук е ясно забранено и оформено в трудовото законодателство“. 

Забраната на вноса на китайски фотоволтаични панели е крайност, до която не трябва да се стига, подчерта инж. Тодоров. „Живеейки в пазарна икономика, трудно може да се забрани от Китай да бъдат внасяни панели и да бъдат използвани в Европа. По-скоро трябва да се помисли как двете страни да направят достатъчно честни търговски отношения, така че да се предвиди и от страна на Китай да имаме регламентиран, висококачествен внос, който да е яснорегламентиран и разписан – какво е използвано за производството, какви въглеродни емисии са отделени, какъв труд е бил използван – от друга страна трябва да имаме нелоши стимули за местното, европейско производство, като например данъчни облекчения за местни фирми. Друг механизъм е субсидирането на фотоволтаици от публичния сектор – общини, училища и т.н.“. 

„Ако се реши да се поставят търговски бариери пред вноса на китайски слънчеви панели в ЕС това се отрази негативно. Китай е най-големият производител на слънчеви панели в света. Ако Европа иска да постигне своите амбициозни зелени цели до 2030 и до 2050 година ние сме зависими от производството в Китай. Само 3% от панелите, които се инсталират в Европа се произвеждат в ЕС. Всичко друго се произвежда в трети страни. В България този процент дори е по-нисък“.

Големият проблем с драстичната разлика в цените на китайските фотоволтаици дойде в следствие на големите субсидии, които Китай отпуска, обясни инж. Веселин Тодоров. „Този проблем стана ясно изразен след пандемията. Това налага бърза реакция от страна на Европа. Трябва да се замислим  и Европа да инвестира в иновации, за да вдигне добавената стойност, която ще остава в ЕС и да приоритизира местното производство“. 

„България, особено в т.нар. въглищни райони, ако води правилната политика, с добре организирани финансови модели, може да привлече инвеститори, които да направят фабрики за фотоволтаични модули. Всички знаем, че икономическите условия по отношене на труд и механизация тук са много по-добри, отколкото в Германия, например. При добра, правилна политика България може да покани инвеститори“. 

Гостът даде пример със съседна Турция, където инвестициите в тази област са чувствителни и резултатът е на лице – турските соларни панели са на второ място след китайските по внос в ЕС.

На въпроса дали е реална опасността от масово затваряне на заводи за производство на соларни панели в ЕС и преместването им в трети страни инж. Тодоров отговори, като изрази надежда и увереност, че ЕК и Европейският парламент ще подходят „далновидно – по начин, по който да са задоволени и двете страни“. „От една страна няма да се допусне блокиране на вноса от Китай, защото така със сигурност няма да можем да изпълним зелените цели, които ЕС си е поставил. От друга страна ще се защити местното производство. Изходът от това положение ще бъде своевременно взет, като мерките трябва да бъдат комплексни – в краткосрочен и в дългосрочен план“. 

Гледайте запис от интервюто в сайта на Bloomberg TV Bulgaria>

Thumbnail_Episode_19

Епизод 19: Енергетиката в България – предизвикателства и възможности

Стартираме втори сезон на подкаста на Сдружение „Соларна Академия България“!

В настоящия епизод ви срещаме с д-р. инж. Веселин Тодоров, председател на Сдружение „Соларна Академия България“ и основател на „ВВТ Инженеринг“ – компания, специализирана в консултиране, проектиране, изграждане и поддръжка на фотоволтаични централи. В разговора си с нас, д-р. инж. Веселин Тодоров ще разгледа теми, свързани с енергетиката в България, както и потенциалните предизвикателства и възможности за енергийната трансформация на страната.

В следващите епизоди очаквайте срещи с членове на сдружението, както и интересни гости, с които ще обсъждаме темите, свързани с възобновяемите енергийни източници и енергийната трансформация на България.

Следете всички епизоди като се абонирате за нашия канал в YouTube.

Factcheck project

Участие в международния проект FactCheck

На 25 и 26 януари по покана на Българска търговско-промишлена палата, Сдружение „Соларна Академия България“  взе участие в международния проект „FactCheck – Adapting quality of VET offer to the need of industry – manufacturing sector“ в Краков, Полша.

Проект FactCheck е насочен към aдаптиране на професионалното образование и обучение към нуждите на пазара на труда и новите умения в контекста на Индустрия 4.0, и  насърчаването на дигитални инструменти в преподаването. Фокусът е представен върху две области: металообработване и електросектор. В изпълнението на проекта участват партньорски организации от Германия, Испания, България, Гърция и Полша.

Д-р инж. Веселин Тодоров – председател на Сдружение „Соларна Академия България“ взе участие в събитието с презентация, която представя важността на професионалното обучение, свързано с изграждане и преквалифициране на специалисти в областта на зелената енергия. Той представи добри европейски примери, както и част от инициативите и добрите практики, които се реализират в България.

Energy Week Black Sea

Сдружение „Соларна Академия България“ е партньор на Energy Week Black Sea 2024

От 6 до 8 февруари в Букурещ, Румъния, ще се проведе международната конференция за инвестиции във възобновяеми енергийни източници Energy Week Black Sea. Събитието събира на едно място представители на правителствата, инвеститори, бизнеса и експерти от сектора от Румъния, България, Украйна, Молдова, Грузия и Турция, както и международни финансови институции и големи мултинационални инвеститори за диалог, насочен към насърчаване на внедряването на възобновяема енергия в региона и привличане на преки чуждестранни инвестиции.

За първи път Energy Week Black Sea 2024 обединява група от най-прогресивните индустриални и търговски компании в региона, за да насърчи внедряването на възобновяеми енергийни източници и прехода към сигурна, чиста и достъпна енергия. Програмата на тазгодишното издание включва дискусии и презентации на теми като финансиране на проекти за възобновяема енергия, ролята на съвременната индустрия за даване на възможност за зелен преход, търговски и партньорски взаимоотношения между страните, както и други актуални теми от сектора.

Сред участниците в дискусиите по време на конференцията са Себастиан Бурдуджа – Министър на енергетиката на Румъния, Виктор Парликов – Министър на енергетиката на Република Молдова, Ярослав Демченков – Заместник-министър на енергетиката на Украйна, Олександр Репкин – специален пратеник на министъра на външните работи на Украйна по икономическата дипломация, член на УС на Украинския съвет по водород и други.

България ще бъде представена от председателя на Сдружение „Соларна Академия България“ – д-р инж. Веселин Тодоров, който ще модерира една от дискусиите по време на отделните панели. В рамките на дискусията, участниците от различните държави ще обсъдят развитието на възобновяемите енергийни източници във всяка страна, с фокус върху добри практики за навлизане на местните пазари и създаване на нови партньорства.

Сдружение „Соларна Академия България“ е официален партньор на събитието. Членовете, партньорите и всички последователи на организацията могат да се възползват от специална отстъпка от 15% за участие в конференцията с промокод EWBS24_SolarAcademy.

Повече информация за международната конференция Energy Week Black Sea 2024 можете да откриете на адрес  https://bsenergyweek.com/

ME-1600x900

Мярката за големи ВЕИ и батерии трябва да позволи достъп и на по-малки инвеститори

Мярката за финансиране на нови големи мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия с батерии по Плана за възстановяване устойчивост все още няма да стартира, защото не получава одобрение от Европейската комисия. Причината за забавянето й е проведеното обществено обсъждане по процедурата през октомври миналата година, което предизвика недоволство от страна на бизнеса и браншовите организации, заради опасенията им от неравнопоставеност и пропуски в техническите детайли по мярката.

Съгласно процедурата се предвижда подкрепа за изграждането и интегрирането в електрическата мрежа на нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници, общо 1 425 MW, в съчетание с 350 MW съоръжения за съхранение на електроенергия. Сдружение „Соларна Академия България“ входира възражение за критериите на процедурата по време на общественото обсъждане, тъй като според експертите има сериозна неравнопоставеност за кандидатите. Експертите от организацията обърнаха внимание на това, че заложените критерии в процедурата не съответстват на поставените цели и описани по този начин са предпоставка за злоупотребяване със средствата. Според тях механизмът за разпределение на средства включва критерии, които са несъразмерни и си противоречат, като по този начин може да се стигне до насочване на средствата към ограничен брой предприятия, които не попадат във фокуса на икономическите субекти, които трябва да бъдат подпомогнати от Плана за възстановяване и устойчивост.

„При обявяването на обществено обсъждане, представителите на ВЕИ сектора рагирахме остро и поискахме спешно преразглеждане на условията, тъй като мярката трябваше да бъде насочена към микро, малки, средни и големи предприятия, но изискванията за наличие на активи напълно изключваха по-малките инвеститори. Според нас може да се постигне устойчивост и баланс на енергийната система, ако процедурата позволява финансирането на повече и по-малки проекти“, коментира д-р инж. Веселин Тодоров – председател на Сдружение „Соларна Академия България“. Според експертите на Сдружение „Соларна Академия България“, страната ни трябва да заложи на стратегия за изграждане на децентрализирана енергийна система и да се ориентира към инвестиции в по-малки, но повече ВЕИ проекти. По този начин се осигурява по-оптимално използване на възобновяемата енергия, както и предотвратяване на загуби при разпределението по електрическата преносна мрежа, което прави процеса по-ефективен от икономическа и екологична гледна точка.

VVT Cover

Д-р инж. Веселин Тодоров гостува в подкаста на медията BISS

Председателят на Сдружение „Соларна академия България“, д-р инж. Веселин Тодоров, даде интервю за медията BISS.bg., където коментира актуални теми от сектора на енергетиката.

Част от темите, които бяха засегнати:

  • Наистина ли възобновяемата енергия е бъдещето?
  • Ще могат ли всички на свободния пазар на енергия да са едновременно потребители и търговци?
  • Какво ще се случи при либерализацията на енергийния пазар?
  • Как ще се отрази на пазара на енергия предстоящото приемане в еврозоната?

На тези и още въпроси отговаря д-р. инж. Веселин Тодоров.

Гледайте цялото интервю:

20231221_102537

Меморандум за сътрудничество с ИМСТЦХА-БАН

Проф. д-р Ивайло Кацаров, директор на Института по металознание, съоръжения и технологии с Център по хидро- и аеродинамика „Акад. А. Балевски“ – БАН, и д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Сдружение „Соларна Академия България“, подписаха Меморандум за сътрудничество между двете организации. Меморандумът цели да насърчи провеждането на съвместни изследвания, разработването и реализацията на иновационни проекти и усъвършенстване на съществуващите технологии.

Сътрудничеството между Сдружение „Соларна Академия България“ и Институт по металознание, съоръжения и технологии с Център по хидро- и аеродинамика „Акад. А. Балевски“ – БАН (ИМСТЦХА – БАН) е от съществено значение за развитието на областта и за справянето с предизвикателствата пред съвременния бизнес. Това партньорство предоставя възможност за провеждане на съвместни изследвания, разработване на иновационни проекти и подобряване на съществуващите технологии. Освен това, то ще улесни свързването между научните и производствените звена, насърчавайки обмена на знания и опит.

Този нов етап в сътрудничеството между бизнеса и академичните среди предоставя възможност за решаване на различните съвременни предизвикателства и проблеми. С обединените ресурси и експертиза на двете организации се създават условия за иновационни решения и висококачествена научноизследователска дейност. Това сътрудничество е ключов фактор за постигане на ефективно използване на соларната енергия и хидро- и аеродинамични технологии, с тенденция да донесе положителен принос за образованието, икономиката и иновациите в България.