Нужни са бързи промени в няколко закона, за да се ускори процедурата за соларните централи. Най-големият проблем на България е липсата на енергийна стратегия, казва инж. Веселин Тодоров, председател на Сдружение „Соларна Академия“.
Съвет: при избор на фирма за изграждане на фотоволтаик първо проверете в сайта на АУЕР.
Електропреносната ни система не е модернизирана, за да поддържа новите мощности
– Инж. Тодоров, през 2023 г. българският бизнес ще може да се възползва от европейско финансиране за „зелена“ енергия. Какви програми предстои да бъдат отворени?
– Предстои отварянето на няколко програми, които са насочени към бизнеса и битовите потребители. В Плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/ е предвидена „Програма за финансиране на единични мерки за енергия от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/ в еднофамилни и многофамилни сгради“, която се очаква да стартира съвсем скоро. По нея се предвижда финансиране на мерки за използване на енергия от ВЕИ от домакинствата. Допустимите крайни получатели по програмата са всички български граждани или чужденци със статут на постоянно пребиваващи в България, обитаващи собствена къща или собствен апартамент в многофамилна сграда.
Друга предстояща процедура е насочена към бизнеса. Предприятията ще могат да кандидатстват по процедура „Изграждане на нови ВЕИ за собствено потребление в комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия в предприятията“ по Програмата за икономическа трансформация към ПВУ. При нея допустимите дейности са изграждане на нови фотоволтаични инсталации до 1 MW за производство на енергия от ВЕИ за собствено потребление в комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия (батерии).
Тази година се очаква да стартира и процедурата за енергийна ефективност на сгради в сферата на производството, търговията, услугите и туризма. Процедурата „Подкрепа за енергийно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите“ се управлява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Допустими кандидати за предоставяне на средства могат да бъдат търговци по смисъла на Търговския закон или Закона за кооперациите, както и микро, малки, средни и големи предприятия. Те трябва да са регистрирани не по-късно от 31.12.2019 г. и да са реализирали определени нетни приходи от продажби за 2022-ра финансова година в зависимост от категорията на предприятието. Сградите, включително от сектор „Туризъм“, трябва да са собственост на кандидата или да са с учредено право на строеж в полза на кандидата.
– Какви спънки може да срещнат потребителите – бизнес и домакинства, които искат да се възползват от възможностите да минат на соларна енергия?
– Потребителите се сблъскват най-вече с административни спънки. Има остарели, неясни и неефективни закони и наредби, които забавят процесите с месеци. Вече е ясно, че отпада разрешителното за строеж за малки централи, което ускорява процедурата за изграждане на фотоволтаична централа с между 2 и 3 месеца. През последните 2 г. от Сдружение „Соларна Академия България“ работихме усилено в посока въвеждане на уведомителния режим, използвайки всякакви институционални механизми. Радваме се, че усилията ни дадоха ефект и депутатите приеха на второ четене и предложените от нас законови промени. Такива режими отдавна са въведени в страните в Западна Европа. За нас приетите промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) са дългоочаквани и стъпка напред към енергийната независимост на България и ще продължим да работим с бранша и народните представители за подобряване на режима на инсталиране на централите и гарантиране на тяхната безопасност.
Има обаче още редица промени, които трябват да бъдат направени. Необходимо е да се обърне внимание на обезопасяването на централите, квалификацията на лицата, които ги изграждат, както и да създадат ясни процедури и стъпки за всяка част от процесите.
– Какви регулации трябва да бъдат премахнати още, за да се улеснят процедурите?
– Необходимо е разрешителното за строеж да се премахне и при по-големите централи, ако не се премахне – задължително да се намали срокът. Трябва да има ясен и структуриран процес, за да няма възможност различните институции да тълкуват разпоредбите по субективен начин, както се случва сега. Има и случаи, в които при изграждане на централа в урбанизирани зони е необходимо съгласуване с Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), което излишно забавя целия процес. Смятам за крайно наложително в най-кратък срок да бъде въведена категоризация на централите, както и да бъдат направени изменения в Закона за енергията от ВЕИ, касаещи лицата, имащи право да изпълняват такива централи.
– Има голям наплив от фирми, които предлагат изграждане на фотоволтаични централи и инсталации. За какво трябва да внимават потребителите и инвеститорите?
– Необходимо е да се работи за промени в Закона за енергетиката, както и законите, които се отнасят до образованието и квалификацията. За съжаление част от предложенията, които ние имаме за въвеждане на стойностен регистър и сериозни мерки върху контрола на инсталаторите, поради една или друга причина не бяха гласувани в парламента. Съвет към потребителите: задължително е при избор на изпълнител за изграждане на фотоволтаична централа да се направи проверка в сайта на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). В него има списък с инсталатори и информация за тяхната квалификация, както и кога е придобита тя. Най-препоръчително е да се избере инсталатор с доказан опит и реализирани проекти. Задължително е да разчитаме на квалифицирани специалисти с опит не само за гарантиране на надеждността и ефективността на централите, но и заради безопасността. Важно е да се обърне внимание каква е експертизата на екипа, разполагат ли с достатъчно персонал, какъв е досегашният им опит при реализирането на проекти. Препоръчително е да направим и проучване за качеството на продуктите, които предлагат – соларни панели, инвертори, батерии и други. Най-добрият вариант е избраната фирма да може да реализира процесите от начало до край, за да може да поеме отговорност и да гарантира качеството и ефективността на централата. Важно е да се обърне внимание и на начина на водене на документация по проекта от страна на фирмата.
– Какви закони е важно да бъдат изменени веднага след като страната ни отново има парламент?
– Заедно с членове на Сдружение „Соларна Академия България“ направихме предложение за промяна в Закона за енергетиката. С представители на парламента коментирахме, че предвид финансирането на този тип инсталации през следващите години, безопасността и качеството на съоръженията е възможно да бъде компрометирана. За да се избегнат негативни последствия, според нас е необходимо да се намери начин за ясното гарантиране на квалификацията на изпълнителите, които ще работят по тези централи със законови и подзаконови нормативни рамки.
Към момента няма и механизъм, който да защитава инвеститорите – това също е важна част от цялостната стратегия за развитие на енергетиката. Необходимо е да се коментира облекчаването на процедурите и за по-големи централи.
– Как виждате развитието на България в областта на соларната енергия в дългосрочен план?
– Най-големият проблем на България е липсата на енергийна стратегия. Това води до масово изграждане на централи, понякога при неясни условия, което ще доведе до проблеми с електропреносната система.
България има потенциал не само за развиването на производство на енергия от слънчева енергия, но и от други ВЕИ, като геотермални, водородни и водни ресурси. Стратегия, която обединява всичко това в рамките на тяхното разумно ползване, би довела до една добре балансирана енергийна система.
Липсата на стратегия за развитие на енергетиката води до отлив на инвестиции, хаос в сектора и отсъствие на последователност. Големият натиск за декарбонизация води до разхищение на средства под формата на различни нереализируеми проекти. Всичко това би могло след време да ни изправи пред енергийна криза в невиждани размери.
Аз съм на мнение, че такава стратегия е задължителна за България, като тя трябва да е подкрепена с ясна програма за изпълнение за следващите 20 г. Имайте предвид, че фотоволтаичните модули са с минимум 15-годишен експлоатационен период, което дава възможност за един доста дълъг период на планиране. Затова моето мнение е, че изработването на такава стратегия трябва да стане бързо, добре премислено, с поглед към новите технологии и подкрепено от заинтересованите страни с реален план за изпълнение.
Важно е да се вземат и мерки за ограничаването на загубите в електропреносната система, които в момента са големи и поставят страната ни на едно от челните места в Европа по този показател.
– Очаквате ли проблеми с енергийната система, ако приемането на такъв стратегически документ се забави?
– Заплахата от проблеми в енергийната система е голяма. Вижда се, че дори през последните 2 г. при засилените инвестиции във фотоволтаичните паркове, енергодружествата трудно издържат. Това се случва заради липса на мощности и капацитети, тъй като електропреносната ни система не е достатъчно модернизирана, за да управлява тези мощности, както и да ги поддържа. Друга съществена причина е липсата на персонал, който да ги поддържа. И това е само един аспект от ВЕИ. Представете си офшорните зони за производство на енергия от вятъра, геотермалните централи, каквито има в много западни страни. Те също ще изискват капацитети. Надявам се, че разумът сред политиците ще надделее и ще преминат към адекватни действия и мерки. Крайно време е те да се съобразят с мненията на експертите в областта и да се върви в посока на единна, добре направена стратегия, която да модернизира и развие енергийната система на България.
Вижте интервюто във вестник „Стандарт“>>
