Европейските пристанища са залети със 70-80 гигавата соларни панели на субсидирани цени, които са в пъти по-евтини от панелите, произвеждани в Европа. С правилна политика България може да привлече инвеститори в т.нар. въглищни райони и да се построят заводи за производство на фотоволтаици, защото местните условия – цена на труда и условия за стартиране на бизнес – са по-добри, отколкото в Германия. Това каза д-р инж. Веселин Тодоров, председател на „Соларна академия България“ и член на Българска соларна асоциация, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
Драстичната разлика в цените на китайските фотоволтаици с произведените в ЕС дойде в следствие на големите субсидии, които Китай отпуска, като проблемът стана особено видим след пандемията. Изходът е ЕС да инвестира в местното производство и в иновации, както и да се обърне внимание на регламентите за принудителен труд и на емисиите, отделяни при производството на панелите.
Гостът коментира острата позиция на Европейския съвет на производителите на соларни панели, в която членуват близо 80 компании – не само производители, но и от цялата верига на доставка. Миналата седмица браншовата организация предупреди, че секторът е изправен пред екзистенциална заплаха заради свръхпредлагането на китайски фотоволтаични модули, субсидирани от държавата. Ген. секретар на ESMC (European solar manufacturing council) Йохан Линдал обяви, че европейските производители на слънчеви панели се нуждаят веднага от политическа и финансова подкрепа. В противен случай ще бъде загубена голяма част от европейската производствена индустрия в областта на фотоволтаиците. Опциите пред бизнеса са две – фалит или преместване на производството в трети страни извън ЕС.
„Едно производство на фотоволтаични модули в рамките на ЕС излиза с около 3-4 евроцента на ват по-скъпо отколкото същото количество фотоволтаични модули, произведени в Китай и доставени в Европа. Много са факторите, които влияят върху това, за да се случва това – скъпата цена на труда в Европа, регулациите, които производителите търпят с цел по-малко емисии по отношение на производството и други фактори“.
Част от производителите в Европейския съюз подготвят спиране на производството си, но има и много европейски производители, които изнесоха своите производства в трети страни, като Виетнам, Тайланд, Тайван и части от Китай. Те вече произвеждат в Азия, но се продават, вече брандирани като европейски продукт, каза още инж. Тодоров. „Производството на фотоволтаични модули в Европа, и не само в Европа, е ключово за енергийната трансформация на целия свят и именно поради тази причина, като част от ЕС, трябва да се замислим дали искаме да задържим тези производства тук, в Европа, да получаваме локално готовите продукти, или искаме да оставим тези производства да се развиват в други икономики и да принасят добавената стойност там“.
„Това, което се случва в момента – да се събудим и всички складове да са препълнени с евтини, субсидирани китайски соларни панели, е резултат на дългосрочна политика, водена от страна на китайското правителство и на китайските фирми. Става дума и за липса дългосрочна политика от страна на Европейския съюз за стимулиране на този тип бизнес. Именно в пряка конкуренция на пазара ние виждаме, че Европа изостава, както по отношене на иновации, така и на растеж“.
Това помогна много на Китай да стъпят на крака, да разширят големите си фабрики със стимули от държавата, по-ниска цена и по-голяма конкурентоспособност. Резултатът е – европейските пристанища са заляти със 70-80 гигавата панели, посочи инж. Веселин Тодоров. По думите му преди години европейските панели превъзхождаха по качестово произведените в Китай, но Китай инвестира много за вдигане на качеството на производството и не случайно голяма част от европейските производители изнесоха производството си в Китай, защото страната стигна до момента, в който и трудът е по-евтин, и качеството, което се предлага е много по-добро от преди.
„В момента цената на ват на доставен в Европа фотоволтаичен модул варира между 9 евроцента до около 14-15-16 евроцента, като говорим за новата технология. А същият този модул варира между 20 до 25-26 евроцента. Като голяма част от китайските производители вече имат и по-нисък клас панели, продаващи се вторичен пазар, така че в това отношение Китай много напредна и в Европа имаме много да наваксваме“.
Законът за нулева нетна промишленост, както и с Регламента за принудителния труд – това са мерките, по които трябва да работи Европа, за да си възвърне производството обратно в Европа, категоричен бе Тодоров.
„Исканията за промяна на нормативната уредба от страна на европейските производители касаят искания за инвестиране от страна на ЕС и на ЕК в иновационни мерки, в разработване на нови технологии. Да, тези нови технологии може да се произвеждат в Китай, но добавената стойност да остава в Европа. Това ще накара научните среди и бизнеса да се инвестира в тази посока. Второ – трябва да се въведе по най-бързия начин Законът за нулева нетна промишленост и Регламента за принудителен труд. Защото не всички китайски производства са изчистени откъм принудителен и детски труд. Това също носи своите печалби от страна на Китай, но носи загуби на ЕС, защото тук е ясно забранено и оформено в трудовото законодателство“.
Забраната на вноса на китайски фотоволтаични панели е крайност, до която не трябва да се стига, подчерта инж. Тодоров. „Живеейки в пазарна икономика, трудно може да се забрани от Китай да бъдат внасяни панели и да бъдат използвани в Европа. По-скоро трябва да се помисли как двете страни да направят достатъчно честни търговски отношения, така че да се предвиди и от страна на Китай да имаме регламентиран, висококачествен внос, който да е яснорегламентиран и разписан – какво е използвано за производството, какви въглеродни емисии са отделени, какъв труд е бил използван – от друга страна трябва да имаме нелоши стимули за местното, европейско производство, като например данъчни облекчения за местни фирми. Друг механизъм е субсидирането на фотоволтаици от публичния сектор – общини, училища и т.н.“.
„Ако се реши да се поставят търговски бариери пред вноса на китайски слънчеви панели в ЕС това се отрази негативно. Китай е най-големият производител на слънчеви панели в света. Ако Европа иска да постигне своите амбициозни зелени цели до 2030 и до 2050 година ние сме зависими от производството в Китай. Само 3% от панелите, които се инсталират в Европа се произвеждат в ЕС. Всичко друго се произвежда в трети страни. В България този процент дори е по-нисък“.
Големият проблем с драстичната разлика в цените на китайските фотоволтаици дойде в следствие на големите субсидии, които Китай отпуска, обясни инж. Веселин Тодоров. „Този проблем стана ясно изразен след пандемията. Това налага бърза реакция от страна на Европа. Трябва да се замислим и Европа да инвестира в иновации, за да вдигне добавената стойност, която ще остава в ЕС и да приоритизира местното производство“.
„България, особено в т.нар. въглищни райони, ако води правилната политика, с добре организирани финансови модели, може да привлече инвеститори, които да направят фабрики за фотоволтаични модули. Всички знаем, че икономическите условия по отношене на труд и механизация тук са много по-добри, отколкото в Германия, например. При добра, правилна политика България може да покани инвеститори“.
Гостът даде пример със съседна Турция, където инвестициите в тази област са чувствителни и резултатът е на лице – турските соларни панели са на второ място след китайските по внос в ЕС.
На въпроса дали е реална опасността от масово затваряне на заводи за производство на соларни панели в ЕС и преместването им в трети страни инж. Тодоров отговори, като изрази надежда и увереност, че ЕК и Европейският парламент ще подходят „далновидно – по начин, по който да са задоволени и двете страни“. „От една страна няма да се допусне блокиране на вноса от Китай, защото така със сигурност няма да можем да изпълним зелените цели, които ЕС си е поставил. От друга страна ще се защити местното производство. Изходът от това положение ще бъде своевременно взет, като мерките трябва да бъдат комплексни – в краткосрочен и в дългосрочен план“.
Гледайте запис от интервюто в сайта на Bloomberg TV Bulgaria>
